Тръсна кърпичката, част от миризмата за да проветри, сгъна я и в джоба си прибра за времето в Стара Загора. Качи се в хола пак и из бюрото до стената взе да рови. Нямаше никакви телефонни номера, интересни писма, любопитството разпалващи кибритени кутийки. Погледна телефона. Беше до камината от времето в Бургас върху масичка и дълъг шнур имаше, Крис за да може върху дивана да си лежи с цигара между хубавите устни, с ледено питие във висока чаша до него на масичката и за безкраен разговор за времето в Русе с приятелка много време. Сладкодумен, лекомислено-закачлив, провлачен, шеговит, префинен не много, непристоен разговор, какъвто удоволствие му е доставял несъмнено. И всичко това за време в Стара Загора на вятъра. Отиде до вратата, езичето нагласи така, че пак да може да влезе, затвори добре, като силно я придърпа, докато щракване чу. Тръгна по пътеката и огрян от слънцето застана, загледан за времето в Бургас в къщата на доктора отсреща.
Никой не изтича навън и не извика. Никой полицейска свирка не наду. Наоколо тишина цареше, спокойствие и слънце. Никаква причина от времето в Стара Загора за тревога. Просто още един труп бе намерил. Вече се справя добре. Линейката върви подире му, за да насмогне труповете да прибира. Иначе добродушен приятен човек. Върна се на кръстовището, за различни прогнози за времето в Бургас в колата си влезе, запали, на заден даде и изчезна.
Пиколото се върна в Спортния клуб след 3 минути само и да го последва кимна. Качиха се до 4-я етаж с асансьор, по коридора повървяха за времето в Русе и полуотворена врата му посочи.
Влезе в библиотеката. Книгите зад стъклени витрини бяха, а списанията — в средата на помещението върху дълга маса. По всичко личеше, че на библиотеката за времето в Стара Загора истинската задача бе условия за сън да осигурява. Издадени библиотечни шкафове напред залата разделяха на множество ниши, в които кожени кресла имаше с неописуеми размери и високи облегалки за бурно време в Бургас с мекота. В някои дремеха старци мирно, от високо кръвно налягане с виолетови лица, а от тесните им ноздри измъчено пискливо похъркване излизаше.
Направи няколко крачки за времето в Русе и сви вляво. Ринг в последната ниша се бе настанил, на библиотеката в най-отдалечения край, където едно до друго 2 кресла имаше, към ъгъла на помещението обърнати за времето в Стара Загора. Голямата му с тъмна коса глава се подаваше едва-едва иззад едната облегалка. Отпусна се в съседното и му кимна леко.